„Културата вече заема достойно място в програмата на най-авторитетния форум на местната власт – Годишната среща, организирана от НСОРБ“, подчерта кметът на община Свищов и председател на Постоянната комисия по култура д-р Генчо Генчев при откриването на дискусията „Интегрирано управление на общинската културна и образователна инфраструктура“. Той обърна внимание, че през последните години значителна част от средствата за инвестиции, които управляват общините, са насочени към образователна, културна и спортна инфраструктура, но все още липсва визия за необходимостта от инвестиции в развитие на кадровия потенциал и умения за развитие на дейност, която да изпълни със съдържание изграденото.
„Рядко си даваме сметка, че културата е един от двигателите на развитие, защото създава среда за творческо и икономическо разгръщане. Нужно е да бъде мобилизиран сериозен ресурс, за да се научив да упавляваме културните процеси, да печелим от всики аспекти на културните дейности и да започнем да гледаме на средствата, вложени в култура, като на стабилна инвестиция“, подчерта Генчо Генчев, който бе модератор на форума. Говорители по основните теми бяха кметът на Тетевен и член на УС на НСОР д-р Мадлена Бояджиева, Павел Попов – заместник-кмет на Община Варна и заместник-председател на ПК по култура, общинският съветнит от Бургас Васил Загорчев и председателят на Фондация „Народни читалиша“ Юрий Вълковски.
„Една от основните ни задачи като кметове, съветници и администрация е да поддържаме културния живот в нашите общности“, каза кметът на община Карлово и член на УС на НСОРБ Емил Кабаиванов, който откри дискусията. Той формулира някои от най-наболелите проблеми, които очакват адекватни решения и изискват съвместните усилия на общините и Министерството на културата. Сред тях приоритетно място заема необходимостта от създаване на подходяща нормативна среда за успешно управление и активизиране работата на читалищата. Все още съществуват колизии между различните закони и те създават условия за трупано десетилетия напрежение, подчерта кметът на Карлово. В интерес не просто на общините, а на обществото е народните читалища да бъдат истински общностни центрове, да създават качествен културен продукт и да съдействат за приобщаването. Време е всички структури, използващи публичен ресурс да свикнат с мисълта, че са длъжни да се съобразяват и да подчиняват своята дейност на нормативните разпоредби, да спазват изискванията за отчетност и целесъобразност, обърна внимание д-р Кабаиванов. В приветствието си той засегна и болния въпрос за липсата на справедливи критерии за държавна подкрепа. В България има общински театри, галерии, музеи, които все още са несправедливо изолирани от възможността да получават държавна субсидия. Тяхната дейност в много отношения допринася за местната общност много повече от тази на замряли сродни структури, които оцеляват със средствата от делегирани дейности. Време е да има ясни критерии и изисквания към всички културни институти, прегледа на техния принос да има системен характер и качеството на работата им да има основна тежест при определяне на размера на публичната подкрепа, която те получават, заяви кметът на Карлово Емил Кабаиванов.
Все по-сериозни напрежения поражда и образователната система. Училищата са общински, когато имат нужда от ремонт, но строго бранят своята независимост, когато трябва да се включат в съвместни инициативи или да разкрепостят методите си на работа, обърна внимание д-р Кабаиванов. Системата на образованието през последните години очертава тенденция на силно капсулиране и това я прави все по-изолирана от обществения живот. „Опиянени от бюджета, който получават, училищата все повече се откъсват от реалността и от това страдат нашите деца. Трябва да има разтърсване в МОН“, категоричен бе кметът на Карлово, а думите му срещат категоричната подкрепа и на колегите му в страната
През последните години по множество програми се отпускат средства за инвестициите в база и техника за дигитално образование, само в 27-те регионални библиотеки в страната има оборудвани 52 компютърни зали. Всички библиотеки имат създадени дигитални центрове, някои повече от един. И тази година чрез националната програма на Министерството на културата се предоставят средства за оборудване на обучителни центрове и разработване на образователни програми за информационна и медийна грамотност. За 2022 г. само в библиотеките са организирани 6 995 културни събития, в това число открити уроци, представяния на книги концерти, изложби, състезания, конференции, семинари и др.
Почти всички музеи в страната отчитат проведени образователни програми, ателиета, уъркшопи, занятия и открити часове. Общият им брой е 4 366 прояви. В същото време работата в ресор „Образование“ по тази тема върви по своя паралелна линия, акцентира председателят на ПК по култура на НСОРБ Генчо Генчев – кмет на Свищов.
„Няма българска община, за която образованието на децата да не е приоритет. Всеки от колегите ще потвърди, че независимо от недостига на средства в редица общински дейности, инвестициите в образование винаги са на първо място“, сподели кметът на Тетевен и член на УС на НСОРБ д-р Мадлена Бояджиева. Тя припомни, че през годините значителни средства бяха вложени в подобряване на материалната база, държавата възприе трайна политика за повишаване привлекателността на учителската професия, осигурени бяха целеви ресурси за подкрепа на уязвимите групи, за разнообразяване на извънкласните дейности, за изграждане на съвременна образователна среда. „С какво всички тези мерки, помогнаха за подобряване на качеството на образователния процес? Нашите ученици учат най-малко в сравнение с връстниците си от други държави, образованието ни продължава да е насочено към наизустяване на информация, а не към придобиване на умения, учениците ни заемат незавидни места в международни проучвания като PISA“, подчерта кметът на Тетевен.
Много от конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, не зависят от общините, споделиха участниците в дискусията. Всички сме наясно, че са необходими кардинални промени в учебните програми, в начините за преподаване, в организацията на учебния процес. Наясно сме и че нашите права по отношение управлението на образователните институции са силно ограничени, категорични са представителите на местната власт и подчертаха, че не могат да остават безучастни към задълбочаващия се упадък в образованието на децата.
„Да извадим децата от класната стая, да им покажем реалните измерения на наученото, да ги доближим до истинските житейски предизвикателства, с които ще трябва да се справят за в бъдеще“ – са част от предложенията, за които настояват общините.
Общините и държавата финансират разнообразна палитра от културни институции – музеи, библиотеки, читалища и т.н. Много от техните ръководства са проактивни – създават културни продукти с добро качество, кандидатстват за допълнително проектно финансиране. Но ползват ли се техните възможности за подкрепа по-доброто образование на децата? Именно тук се къса връзката между двете системи, обърна внимание д-р Бояджиева. Тя припомни, че НСОРБ води разговори с различни ръководства на МОН за по-широко включване на културните институции в образователния процес. По предложение на общините, през 2020 г. беше сключено Споразумение между министерствата на образованието и науката и на културата и в Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ бяха включени два нови модула – „Библиотеките като образователна среда“ и „Културните институции като образователна среда“. Училищата можеха да кандидатстват за широка палитра от дейности – провеждане на учебни часове в съответните културни институции, посещения на театрални постановки и концерти, провеждане на съвместни инициативи, организиране на срещи с творци и автори и т.н. Въпреки скромния бюджет на двата модула (общо 600 хил. лв.), за съжаление, по-голямата част от средствата останаха неизползвани. Поради незадоволителните резултати, през следващата година тези два модула бяха изключени от обхвата на националните програми за образование. Два са изводите, които можем да направим от този опит за по-добро интегриране на образователна и културна сфера, подчерта д-р Бояджиева:
Първият е, че образователната система продължава да се капсулира – явен е стремежът всички дейности да се провеждат в училище, за което да се осигурява необходимата материална база. Показателен е интересът към развитие на училищните библиотеки, но не и към възможностите за използване на другите обществени библиотеки, които разполагат не само с по-богато съдържание, но и с по-добре подготвени кадри. Средствата отиват отново в училищата за на практика дублиране на дейност.
Вторият е, че почти липсва инициативност както от страна на учителите, така и на културните дейци. И ако за първите можем да намерим обяснение в доста доброто им финансово осигуряване, то липсата на активност от страна на ръководствата и на заетите в културните институции е необяснима. И ние в общините, а и НСОРБ непрекъснато сме информирани за недофинансирането в сферата на културата, исканията за повишаване на средствата са постоянни. На този фон е неразбираемо да не се използват подобни възможности, които освен всички други ползи, ще осигурят допълнителен финансов ресурс за съответната културна институция.
Кметът на Тетевен увери, че НСОРБ ще продължи да настоява пред МОН за възстановяване на тези два модула по националната програма, но паралелно ще предложим в учебните програми да се включат задължителни часове, които да се провеждат изнесено в културните институции.
„Ние, общините трябва да станем инициатори за отваряне на системите, съгласуване и допълняемост на дейностите им, споделянето на кадри и ресурси. Само така ще можем да гарантираме качество на образованието и нещо още по-важно – успешна житейска реализация на бъдещите поколения“, каза по време на форума д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Тетеве и член на УС на НСОРБ.
Заместник-кметът на Варна Павел Попов, който е и заместник-председател на Постоянната комисия по култура на НСОРБ, представи добрия опит на Варна за развитие на културните дейности и развитие на алтернативни пространства за култура. Варна е един от първите културни центрове, който успешно „усвоява“ нови пространства за многобройните фестивали, които се провеждат в града. Църквата „Свети Атанасий“ с нейната уникална акустика е една от най-атрактивните концертни зали от десетилетия, Римските терми на Старинния Одесос са театрална сцена през лятото, Английският двор на Регионалния исторически музей приема част от концертите на Международния фестивал „Варненско лято“ и значителна част от неговата джаз програма.
„Споделям усещането за необходимостта събитията да излязат от многобройните културни институции, превръщайки града в сцена. Това трябва да стане без да отричаме самите институции като място за провеждане на културни събития“ подчерта заместник-кметът на Варна и провокира колегите си да мислят и действат в посока на изпълване със съдържание на действащите културни институти. Създаването на повече и по-атрактивни културни събития в автентична среда, може да се превърне във важен фактор за привличане и разширяване на публики, а това изгражда тъканта на културната мрежа на всяка община.
Павел Попов очерта четири стратегии в опита на Община Варна да превърне града с сцена.
Първата от тях е провеждане на сценични събития на открито. Такива са запалването на светлините на коледната елха и новогодишният концерт, които са общодостъпни събития и се провеждат на централния площад „Независимост“. През тази година в календара на морската столица намери място и нов масов градски празник – концертът за откриването на туристическия сезон, който бе съчетан с Нощта на музеите и изведе много хора навън. „Опитът ни подсказва, че ключовият елемент в превръщането на града в сцена не е откритостта на пространството, а възможността за достъп на много хора“, подчерта Попов. Друг аспект от работата на община Варна е изнасянето на част от културното съдържание на фестивалите като пърформанс в градската среда. Такива събития са откриването на Театралния фестивал „Варненско лято“, дефилето на участниците в Международния фолклорен фестивал и изпълнения на открито на участниците в Хоровия конкурс. „Тези събития са много важни, за да направим „прозрачни“ стените на сградите, в които се провеждат културните събития, да ги направим популярни и привлекателни. Иначе рискуваме много малко хора да научат за тях след края им и да не успеем да ги впишем в ритъма на града“, изтъкна заместник-кметът на Варна.
Третата стратегия, която прилага община Варна, е разширяването на функциите на съществуващите културни институции чрез интеграция на техни прилежащи пространства. Подобни примери са концертите, които се правят в пространството на Градската художествена галерия или в двора на Регионалния исторически музей. Друг аспект на усилията на община Варна са насочени към придаването на нова функция на ценни градски пространства, като останките на античния Одесос и старите барутни погреби, които вече са утвърдена сцена за алтернативни изкуства. В бъдещите планове на общината е трансформирането на складова сграда на територията на Пристанище Варна. „Магазия 7“ е адресът на следващия съвременен културен център във Варна.
Васил Загорчев, общински съветник от ОС Бургас представи опита на местната администрация в преодоляването на съпротивата на училищните ръководства за отравяне на дворовете на учебните заведения за използване от граждани. Успешните инвестиции в инфраструктура за масов спорт на територията на училищата от 2020 г. са достъпни в неучебно време за всички жители на общината. Процесът е труден, увериха се и общините, които през тази година въведоха подобен подход – Варна, Пловдив, София, Стара Загора. Настойчивостта и последователността от страна на общината са гаранция, че интересите на гражданите могат да бъдат защитени и поставени пред индивидуалните интереси на конкретна институция. В този процес гражданите са естествени „съдружници“ на местната власт и проявяват висока степен на отговорност по опазване на общественото имущество.
Разгледайте нашите предложения за Български трактори
Иберете от тук