Помните ли времената, когато пишехме на кирилица и нямахме ВРЕДИТЕЛСТВО и силов застраховател с три букви, който да ни изнудва денонощно? БГА Балкан се казваше просто „Балкан“ и на самолетите ни имаше надпис Български Въздушни Линии и летеше до 5 континента, а не някакво „Bulgaria AIR“ с надпис, който повече прилича на чужда консерва с въздух, отколкото на име на българска авиокомпания – национален авиопревозвач? До къде летят ли …. до там. Времена, когато децата учеха чужди езици отделно, а българският не беше допълнителен.
Националният ни авиопревозвач бе с надписи на Български
Помните ли, когато се правеха референдуми и не беше забранено хората да си казват мнението, а цензурата не беше толкова жестока и имахме достъп до всички сайтове на кирилица? Времето когато името на България беше изписано гордо и то на български и на кирилица, с онези красиви букви, които са нашият собствен принос към самолетостроенето, авиопревозите и въздухоплаването на световната писменост, нашият духовен подпис в историята на човечеството?
Това беше само преди 25 години
Помните ли времената, когато отиваш до аптеката, виждаш надписа „АПТЕКА“, четеш го, разбираш го, чувстваш го като част от себе си, а вътре си купуваш лекарство от българска компания, на което всичко е написано на български?
Как е сега ли?
Кирилица, български – абсурд това е България!
Да тогава не пишеше „Sopharmacy“, нямаше „Drugstore“, не някакъв бездушен микс от шльоковица и псевдонаучни термини, а истинска аптека с лекарства, изписани с нашите букви, от нашите производители и на нашия език, за нашите хора.
Влизали ли сте скоро в магазин? Няма да говорим, че цените вече са изписани на чужда за нас валута без да ни питат и без референдум!
Не стига че са силно субсидирани от чужди на нас държави, които убиват местното производство, но няма и помен от кирилица, български и даже са „остойностени“ в чужда и за нас обезценяващи се хартийки.
Помните ли времената, когато на щандовете за месо и местни продукти всичко беше изписано на кирилица — „суджук“, „луканка“, „бабек“, „домашна наденица“ — думи, които миришат на дим, традиция и роден вкус? Сега отиваш в „meat corner“ или „delicatessen section“ и четеш нещо, което не звучи нито родно, нито близко, нито истинско не става за ядене, но е в Евро, което рекламират с нашите пари, въпреки волята на българите без референдум в духа на същинския комунизъм в действие.
Когато работих за тази лимонадена компания от нашия силов застраховател всичко настоявахме да е на кирилица и на български
Дори Кока-Кола някога беше написано на български и на кирилица. И да, изглеждаше гордо, беше по нашенски, като част от българската витрина.
Няма значение каква е напитката важното е да е в евро и да не се ползва кирилица.
Днес почти всичко около нас е на чужд език от витрините, през магазините, до менютата в заведенията.
Оглеждаш се наоколо и се замисляш дали окупацията не е вече факт
И ако тогава можеше да отвориш хладилника и да видиш надпис „Кока-Кола“, сега отваряш телефона и виждаш реклами на език, който не е твоя.
Помните ли колите също бяха с номера написани на нашата азбука и на български.
Вече няма номера Сф, Бл, Пз, Пл … има само със символи на чужда култура, които сме имали и ние видите ли. Като видиш номера в ЕС с арабски симвъли или с кирилица разбераш, че има държави, които държат на азбуката, писмеността и културата си.
Имената, номерата и лепенките по колите вече не са на български и на кирилица
Когато изгубим буквите си, валутата си, българският, губим душата си
У нас още има хора, които помнят времената, когато произведените български продукти се продаваха по начин, по който можеш да погледнеш надписа и да го прочетеш веднага.
На щанда за риба дори цената е в Евро
Без усилие, без превод, без да се чувстваш чужденец в собствения си град.
Знаете ли онези хубави български вина дето ги пиехме, Мавруд, Гъмза, Рубин … Да имаше производство с етикети на Български и на кирилица.
Тогава кирилицата беше не просто писменост, а символ на принадлежност на това, че сме народ с корени, език и идентичност.
На щанда за червено вино също липсват етикети на кирилица и на български нищо че става дума за български производители.
Днес обаче тази идентичност се размива.
Щандовете за чай, кафе, билки… нещо на кирилица – забравете!
Бавно, почти незабележимо или направо нагло.
А произвеждахме шоколади Крава, Спорт, Бриз, Пеев… Сега произвеждаме но не се етикират на български и на кирилица
Първо премахнаха кирилицата от някои продукти, после от някои търговски марки.
Дори слънчогледовите семки от български производители за българския пазар вече не използват никакви български символи и даже ги котират в чужда за нас валута.
След това започнаха да се появяват табели на латиница, а днес и цели сайтове, които „по подразбиране“ са само на английски.
Дори INSAIT след 5 години критики само до преди месец нямаше един символ на кирилица, а „усвои“ за кратък период 600 милиона от нашите пари.
Следващото ще е, разбира се, левът.
При картофките и царевичните пръчици левът за сега се поменава, но нищо друго на български няма.
И когато и той изчезне, редом с него ще изчезне и нещо още по-дълбоко усещането, че сме народ със свой език, със свой ритъм, със своя култура.
Десертчета без една буква на кирилица.
Когато не можеш да четеш, означава, че не можеш или не ти разрешават да мислиш камо ли пък това да става свободно.
Звучи силно, но е вярно.
Ама как пък една опаковка не е на кирилица?
Когато човек не може да чете на собствения си език, той не мисли на собствения си език и се превръща в лесно манипулируемо същество.
Това че няма една буква на кирилица и цените се обявяват в чужда валута не може да е случайно
А когато човек не мисли на собствения си език той губи връзка с корените си и със себе си.
Няма щанд където положението да не се повтаря с липсата на самоуважение
Затова и не е случайно, че в последните години виждаме тотална цензура и забрана за достъп до някои сайтове, написани на кирилица.
Няма значение какъв е продукта. Важното е да забравим нашата писменост и история.
Защото кирилицата не е просто средство за писане, тя е символ на мислене, независимост и духовна свобода. Тя е в основата на истинската европейска цивилизация не на тази на комисионерите от Брюксел.
Възможно е да видите и символите на България но е доста трудно. По-скоро това ще стане в Китай отколкото в София.
Цензурата върху сайтовете на кирилица имат своето логично обяснение и то е да забравим кои сме и защо сме създали европейската цивилизация.
И когато някой иска да контролира мисълта ти, първото нещо, което ще направи, е да промени езика, на който мислиш. „Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото“. Джордж Оруел.
Историята го е доказала.
Когато един народ загуби своята национална валута а след това и азбука, той не просто губи символите, с които пише – губи начина, по който вижда света.
Нашата азбука – нашата отговорност и опора
Кирилицата не е само „българската азбука“. Тя е нашият принос към света, писмеността, която днес използват над 250 милиона души от България до Монголия, от Сърбия до Казахстан. Тя е част от европейската културна карта, призната и уважавана. И все пак, точно ние – нейните създатели и пазители – сме на път да я изоставим.
Очевидно бавно и методично никой не ни я отнема насила.
Просто я забравяме, заменяйки я с „по-модерното“, „по-глобалното“, „по-инстаграмното“. Но какво означава това „по-добро“, ако цената е нашата идентичност? Ако цената е бъдещето ни?
Да не позволим кирилицата да стане музеен експонат
Представете си България след 20 години: всички табели на латиница, училищата преподават дигитален „български“, но на латински букви – шльоковица, а децата пишат имената си като „Nikola“ и „Maria“. Звучи като фантастика, нали? Но ние вече вървим натам. Погледнете в телефоните им!
Все по-малко сайтове, все по-малко книги, все по-малко надписи са на истинска кирилица.
Цензурата е повсеместна. Днес това изглежда дреболия, утре ще е навик, а след десетилетие норма. И тогава някой ще каже: „Ама какво значение има?“. И отговорът ще е прост: значението е в това кой си и какво направи.
Кирилицата е нашата същност
Кирилицата е наша основа, наша същност и наш дух. Тя е онова, което ни прави различни, уникални и горди. Когато пишем на нея, ние не просто комуникираме ние пазим жив език, традиция и памет. Без лева, кирилицата, езика и вярата ни сме никой.
Да защитим кирилицата не означава да се откажем от влиянието ни върху света.
Означава да участваме в него със своята идентичност. Чували ли сте за „Идентитетот“ – на него сърбите създадоха „нация“. За нас обаче това означава да бъдем част от глобалното, без да се отказваме от локалното. Означава да кажем на следващите поколения: „Ето я, вашата азбука. Пазете я, защото без нея няма да знаете кои сте.“
Кирилицата не е просто букви. Тя е нашият народ. И докато има кой да пише на нея, България ще я има. Докато има кой да ползава нашата валута ЛЕВ ще сме независими.
Да, ние сме жалки че това всичкото го търпим, а движението ДемоКрад вилнее навсякъде.
Девизът на ВРЕДИТЕЛСТВОТО: „Вие работете още повече, за да сме ние още по-добре!“ и това е най-доброто за България според тях, а нас не ни питат, защото в България нито честни избори нито референдум се полагат! Това според тях било представителна демокрация тип Столипиново!
Прочетете тази и другите ни статии на bccci.net/bg/Новини/, които са изпълнени с множество графики и конкретни данни от НСИ, Евростат и други статистически служби и последвайте източниците към нея. Абонирайте се за бюлетина ни. За разлика от правителството ние се опираме само на факти, а те изобщо не са обнадеждаващи!
(1) ВРЕДИТЕЛСТВО (синоним на правителство, когато то не управлява, не прави и не допринася, а просто с всички сили вреди на нас, тези, които плащаме данъци)
(2) ЕК (European Commission или Европейско място за събиране на Комисионни според Oxford Dictionary – точно за този превод също писахме)
#инвестиции #икономика #дълговикриза #recession #inflation #investing #money #ВРЕДИТЕЛСТВО #5ПроцентаАбсурд #Здравеопазване #Healthcare #България, #Bulgaria, #Политика, #Politics,
Източници
- Магазините и улиците на София
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
