Нов доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) анализира данните за нередности, свързани с политиките за сближаване и рибарство, докладвани от страните членки на ЕС в периода 2019-2023 г.
Основната цел на документа е да предостави статистически преглед на докладваните случаи, да проследи тенденциите и да очертае уязвимите области в управлението на средствата. Според доклада, измамите показват определени модели и тенденции, които могат да подпомогнат усилията за превенция в бъдеще.
Основните данни и резултати:
В периода 2019-2023 г. държавите членки са докладвали 1 125 случая на нередности квалифицирани като измами и 11 319 на нередности, които не се определят като опити за измами. Общият им брой се увеличава спрямо предходни периоди, но стойността на докладваните нередности, които не се квалифицират като измами е значително по-ниска от тази за програмен период 2007-2013 г. Това би могло да е резултат от подобрения в контролните и административни процедури. От нередностите квалифицирани като измами, около 1.4 млрд. евро са неправомерно използваните средства или 27% от общо засегнатите финансови ресурси. Тази стойност е различна за отделните държави и фондове, но подчертава съществените загуби за бюджета на ЕС.
Броят на участниците в нередностите може да бъде индикатор за нивото на организация на измамната схема. Като се вземат предвид нередностите, докладвани като измами през последните 10 години, 3% от нередностите са включвали три или повече участници. Около 71% от тези нередности са били свързани с финансиране от Европейския регионален фонд (ЕФРР), около 29% касаят Европейския социален фонд (ЕФС). Около 63% от тях са били открити в Чехия, Италия и Испания, но финансовите суми (дял от ЕС) свързани с нередностите, докладвани от Италия, са били много по-високи (около 19 млн. евро) в сравнение с останалите две държави членки. Половината от държавите членки не са докладвали за нередности, при които са включени три или повече участници. Струва си да се отбележи, че участниците в нередностите не са само директните и официални бенефициенти на финансирането от ЕС, но и всяко друго лице или организация, което е играло съществена роля в нередността.
Уязвимите към измами области:
Докладът идентифицира няколко ключови области на политиката за сближаване, които са особено уязвими на измами:
- Зелена трансформация: Финансирането на „зелени проекти“, свързани с управлението на водите, отпадъците и енергийната ефективност, е с висок риск. Подсекторите пречистване на водите и възобновяема енергия, като соларните инсталации, се открояват като податливи на измами. Тези дейности често включват сложни процедури за разпределение на средства и много участници, което затруднява наблюдението и контрола. Използването на фалшиви документи и неспазването на договорни задължения са сред често срещаните проблеми в тази сфера.
- Изследвания и иновации (RTD&I): Проектите, насочени към иновации и изследвания, особено за малки и средни предприятия (МСП), са податливи на измами поради разпределението на големи финансови ресурси. МСП, участващи в тези програми, често са докладвани за фалшифициране на документи и манипулиране на обществени поръчки. Особено рискови са случаите на манипулация на документи и неточности в документацията, което води до неправомерно използване на средства.
- Транспорт и инфраструктура: Инвестициите в транспортни проекти, като магистрали и железопътни линии, също са особено уязвими. Злоупотреби се наблюдават при обществените поръчки, където са открити фалшиви документи, непълно изпълнение на договори и злоупотреби с финансови средства. Подкрепата за изграждане на транспортни мрежи извън основната инфраструктура е особено уязвима на измами, тъй като много от проектите често не достигат заложените цели.
- Подкрепа за заетост: Програмите за насърчаване на заетостта, особено тези, насочени към подкрепа за самозаетост и стартиращи бизнеси, също са с висок риск. Докладът отбелязва фалшифициране на документи и погрешно представяне на информация в подкрепа на измамни практики. Програмите за адаптация на трудовия пазар и модернизация също са изложени на висок риск, като често се използват за неправомерно разходване на средства.
- Подкрепа за МСП: Проектите за подпомагане на МСП често са изложени на риск от манипулиране на документи и използване на фалшиви доказателства. Много от тези случаи са свързани с компании, които се стремят да заобиколят правилата и да получат повече субсидии. Подобни практики не само вредят на програмите, но и намаляват тяхната ефективност и стойност.
Типовете измами и най-често срещаните нарушения:
Докладът идентифицира най-често срещаните типове измами, сред които фалшифицирането на документи е водещо. Около 23% от всички измамни случаи включват фалшиви документи, което е значителен показател за уязвимост в различни програми и проекти. Неспазването на договорни условия също е често срещано, като много от проектите не изпълняват договорените дейности или не ги завършват до край. Нарушенията при обществените поръчки също са често срещани, като се наблюдава манипулации на процедурите и неправомерно участие на избрани изпълнители.
Препоръките за подобряване на контролните механизми:
ОЛАФ препоръчва следните мерки за подобряване на контрола и предотвратяване на измами:
- Засилване на анализа на риска: Подобреният анализ на риска може да помогне за идентифицирането на потенциални измами в ранна фаза. Насочването към уязвими области и идентифициране на типичните схеми на измама ще помогне за превенцията.
- Активно участие на гражданското общество: Докладът препоръчва включването на независими наблюдатели и насърчаване на сигнали от информатори и медиите. Тази мярка ще разшири обхвата на откриването на измами и ще подобри отчетността на националните и местни власти.
- Подобряване на вътрешния контрол: Докладът подчертава необходимостта от по-ефективен вътрешен контрол и въвеждане на допълнителни проверки при изпълнението на проектите. Включването на допълнителни проверки ще позволи по-строг мониторинг върху разходите и ще намали риска от измами.
Сравнението на програмните периоди 2007-2013 и 2014-2020:
Важно е да се отбележи фактът, че нередностите, свързани с периода 2007-2013, са по-сериозни в сравнение с тези за програмен период 2014-2020, които са докладвани 7 години по-късно.
До деветата година от началото на програмните периоди, броят на нередностите, докладвани като измами за периода 2014-2020 и периода 2007-2013, се припокриват. В края на десетата година кумулативният брой на нередностите за периода 2014-2020 е с 14% по-нисък в сравнение с периода 2007-2013.
Нередностите, които не са докладвани като измами за Кохезионния фонд, значително са намалели (-46%, около 800 нередности) от 2007-2013 до 2014-2020. Това се дължи на намаление във всички държави членки, с изключение на Хърватия (+24), Кипър (+4), Естония (+52), Нидерландия (+1) и Словакия (+16). Чехия и Румъния отбелязват най-големи разлики в абсолютни стойности, но в много други държави членки разликата надвишава 40% (България, Гърция, Унгария, Латвия, Малта, Португалия и Словения).
Нередностите, които не са докладвани като измами за ЕСФ, значително са намалели (-47%, около 2 000 нередности). Това се дължи на намаление във всички държави членки, но особено в Хърватия (+73), Унгария (+50), Литва (+5) и Полша (+451). Чехия и Германия отбелязват най-големи разлики в абсолютни стойности, но в много от другите държави членки разликата надвишава 60% (с изключение на България, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Италия, Латвия, Румъния и Швеция). Тази тенденция може да подсказва необходимостта от актуализиране на контролния механизъм с оглед на увеличаващото се прилагане на опции за опростени разходи по ЕСФ, за по-добро адаптиране към нуждата от подобряване на контрола върху спазването на правилата и договорните задължения, свързани с реалното изпълнение.
Значителното намаляване на броя на нередностите, квалифицирани като неизмамни в периода 2014-2020 г. може да се дължи на подобрените административни процедури. Въпреки това, честотата на измамите остава стабилна, което подчертава необходимостта от допълнителни усилия за контрол и превенция. Финансовите ресурси, свързани с измамите, остават значителни и изискват продължаваща ангажираност за справяне с проблема.
Обобщението:
Докладът на ОЛАФ подчертава важността на интегрирания подход за борба с измамите, като фокусира вниманието върху областите с най-висок риск и препоръчва въвеждане на нови мерки за контрол и прозрачност.
Подобряването на мониторинга и засиленото участие на независими организации ще позволи по-ефективно използване на средствата по програмите за сближаване и рибарство на ЕС. Това ще спомогне за създаването на по-устойчива и прозрачна система за управление на средствата и ще гарантира, че те се използват по предназначение, в полза на всички държави членки и техните граждани.
Европейската служба за борба с измамите е основана през 1999 г. ОЛАФ извършва независими разследвания на измами и корупция, свързани със средствата на ЕС, за да се гарантира, че всички пари на данъкоплатците в ЕС достигат до проекти, които водят до създаването на работни места и растеж в Европа. ОЛАФ разследва случаи, свързани с измами, корупция и други нарушения, засягащи финансовите интереси на ЕС по отношение на:
- всички разходи на ЕС – основните категории разходи са структурните фондове, фондовете за селскостопанска политика и за развитие на селските райони, преките разходи и външната помощ;
- някои видове приходи на ЕС, основно от мита;
- съмнения за тежки нарушения от страна на служители на ЕС и членове на институциите на ЕС.
Повече информация, на: OLAF home – European Commission (europa.eu)
Разгледайте нашите предложения за Български трактори
Иберете от тук